BOOK Challenge | 10 book that affected me in any sort of way

 

Привет, привет 🙂

Установих как бюти ревютата не ме впечатляват lately, така че реших да внеса гооооляма доза разнообразие в блога и тотално да го преквалифицирам на lifestyle 🙂 Т.е. да пропиша за нещата, за които ми се пише повече, а те напоследък нямат нищо общо с козметиката хахаха
В последно време в Фейсбук се вихри тотална “предизвикаваща” мания, която включва заливане с кофи вода пред камерата (вярно за кауза, която си заслужава… ама като се замислите, че в Африка децата нямат вода за пиене, защо не съвместим каузите, а?), (но да се върнем на предизвикателствата), любими стихотворения, автори, на които да публикуваме любима творба иии този challenge с 10-те книги, които са ни докоснали и променили мисленето ни в някаква насока …

Е, аз бях предизвикана за две от тези неща (слава Богу, не за кофите) –  прекрасната AANN, ме тагна да споделя любимото си стихотворение, а сладката Деси от Sonrie Al mundo (едно ново местенце, което си заслужава да му хвърлите един по-задълбочен поглед 😉), направо си ме предизвика да споделя тези 10 книги, които са ми повлияли по някакъв начин.

Реших да съчетая двете неща в едно, като в началото ще започна с книги, а стихотворението ще видите най-долу. 🙂 Предварително се извинявам, че не тагвам никого, но знаете, че за мен тагването натоварва някого с отговорност, който той може и да не иска, така че ще спестя малко излишни нерви 🙂 Предупреждавам, че ще прочетете наистина несъвместими едно с друго заглавия (някои ще са като на Деси, но няма как да пропусна книгите, които наистина са ме докоснали) 😀


1. Яж, моли се и обичай – Елизабет Гилбърт

И преди съм ви писала за тази книга, която реално е доста клиширана вече, но наистина след като я прочетох, усетих голяма вътрешна промяна. Тази книга ме накара да се вгледам в себе си, да се запозная със себе си, да се обикна и да огледам света около мен с едни други очи. След нея разбрах, че не си заслужава да хабя излишни нерви за глупости, да се интересувам от и за хора, които не ме смятат за достатъчно интересна за събеседник. Научих се, че не е нужно да се харесваме на всички, за да живеем един по-добър живот. Просто трябва да сме благодарни за това, което ние имаме и да се усмихваме за това, че всеки ден се будим и сме заредени с енергията да посрещнем предизвикателствата на деня!

2. Поредицата за Хари Потър – Джоан Роулинг

Да, още една комерсиална и клиширана работа… Но аз израстнах с Хари и прекрасния му магьоснически свят. Седемте книги ме научиха колко е ценно приятелството, когато е истинско такова. Научиха ме, че лоши неща се случват, но само от нас зависи дали ще се изправим пред тях и ще ги победим. Научиха ме, че трябва да съм смела, ако искам да постигна нещо, научиха ме, че любовта е там, където не я очакваш, научиха ме, че животът е пъстър, магичен (дори нямам пръчка от бодлива зеленика с перо от феникс), романтичен, необикновен и пълен с приключения, които не трябва да изпускам.

3. Лунна пътека във водата – д-р Сяолан Джао

Една книга, която чета в момента и която ми повлия още с първата си глава. Книга за силата на китайската традиционна медицина, която може да ти втълпи в главата повече от красноречиво – как стресът те убива (бавно, но повече от сигурно). Книга, която проследява живота на жената от развитието й като такава, през зачеването, раждането и менопаузата. Учи те как живееш пълноценно, за да си здрава! Благодаря ти, Ду 

4. Любовта е сборна касетка – Роб Шефийлд

Плаках като малко дете на тази книга, която ми показа колко силна може да бъде любовта и мъката от внезапната загуба на сродната ти душа. Музика и любов се преплитат в една разтърсваща история, която не просто докосва, а оставя дълбок отпечатък. Не знам дали е възможно, но след като прочетох книгата (на един дъх за два дни край басейна лятото), любовта към собствения ми мъж се засили! Осъзнах на 300% какво имам до себе си и какво мога да загубя един ден! И ще направя всичко възможно това да не се случи! 🙂

5. Под Игото – Иван Вазов 

Това е възможно най-любимата ми книга. Когато ни задължаваха да я четем, всъщност за мен това не беше задължение. Тя ме върна в едно време, в което все едно съм присъствала в един минал живот… Върна ме назад, когато красивата ни България е била най-милото и най-драгото за хората. Когато семейството е значело всичко. Когато е било някак уютно, макар и във времена на турско робство. Истината е, че не мога да ви опиша как точно се чувствам, когато чета тази книга,  но има нещо в нея, което ме кара да тръпна и да искам да съм там, в двора на чорбаджи Марко и да се вълнувам заедно с Рада…


6. Триумфът на червилата – Кандис Бушнел

Бога ми, заглавията, които смесвам в този пост са потресаващо шокиращи, наредени едно до друго хахаха И как, по дяволите, чиклит роман може да ме докосне?!?! Знам, че се питате хахаха И аз дълго стоях, загледана в една точка, докато разбера защо тази книга толкова ме впечатли. Това е книга за жените, които искат да са мъже в собствения си свят, да управляват всичко и всички, възкачени на главозамайващите си токчета, тъпчейки мъжкото самочувствие. И колкото и да вярвам, че 80% (поне) от мъжете са задници (простете френския ми), и в мен да живее една скрита феминистка, тази книга всъщност ми показа каква НЕ искам да бъда. Не искам аз да решавам, не искам аз да управлявам. Искам да съм закриляна, защитена и обичана. Искам да има повече равноправие, отколкото превес на един от двата пола…

7. Дневникът на Ане Франк

Не успях да дочета тази книга докрай. Да, знам какво свърша (едва ли има някой, който да не знае) и това не ми даде сили да прочета как точно се случва. Историята на това дете, недоживяло, съвсем за малко, по-добрия живот… ме разплакваше през три страници. И отново провокира у мен някакъв неистов интерес към събитията от това време… Не случайно в момента чета “Моята борба” на Адолф Хитлер (да, обичам да чета по няколко книги наведнъж). Искам да видя и прочета всички гледни точки за тези години и за онези събития.

8. Гордост и предразсъдъци – Джейн Остин

Още едно много интересно за мен време, в което искам да живея. Тази романтика във въздуха, роклите със стегнати корсети, надменността, кринолините, баловете, липсата на превозни средства, различни от конете, спокойствието във въздуха… Не бих казала, че е най-впечатляващата книга, но определено интригува 🙂

9. Време разделно – Антон Дончев

Българската литература е огромна съкровищница, която зорко трябва да пазим, но и да споделяме. Имаме прекрасни автори с вечни книги, които носят малко носталгия за времена, на които не сме присъствали. “Време разделно” е класика, която всеки трябва да прочете или поне да гледа филма. Тежък, неимоверно тежък разказ за едно време, което всеки трябва да помни и да не позволява да се завръща (помислете си добре на 5-и октомври)

10. Емил и детективите – Ерих Кестнер

Обичам книгите на Ерих Кестнер, а също и на Астрид Линдгрен. Не са променили живота ми, но израстнах с тях и остават в съзнанието ми като спомен за едно щастливо детство. Моето детство – пълно с красиви книги, весели игри и усмивки 🙂


Ииии идва ред на любимото ми стихотворение. 🙂 Всъщност не съм човек на поезията, рядко бих се зачела в стихотворения, но двама автори са останали в съзнанието ми още от ученическите ми години – Иван Вазов и Христо Ботев. “Под Игото”, както вече споменах, ми е любимата книга и съм я чела толкова много пъти и сега отново бих я прочела. А самият Ботев за мен е невероятно харизматичен, затова избирам да споделя неговото “На прощаване”, което ме докосва с всяко четене:

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина –
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!…
Ах, мале – майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък… каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, ‘га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко – питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
“Нехранимайка излезе”, 
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват…
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то ‘га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка –
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина…
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене –
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади…
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат –
силно да любят и мразят…
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни –
красно, с две думи заветни:

 

свобода и смърт юнашка!

 

 

А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна…
Пък тогаз… майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…

 


(ПС) Искам да благодаря и на Cvety Baby за поредния ми Liebster blog Award! Не съм го забравила и съвсем скоро ще отговоря на нейните питанки  ♥ 

♥ love, BERRY ♥ 

Advertisements

3 thoughts on “BOOK Challenge | 10 book that affected me in any sort of way

  1. Срам ме е, че още не съм чела “Време разделно”, а историята на Ане ми е в ту-рийд листата. Обожавам ти списъка. Има заглавия които ми пълнят душата. Особено гордост и предразсъдъци. Може да дам шанс на книгата “Яж, моли се и обичай”, филма не успях да изгледам, защото хич не харесвам Джулия Робъртс.

    Like

    1. Ооо! Защо не харесваш Джулия? 😀 Филмът не е кой знае какво, но той ме запали по книгата.
      Само, че като си помисля, че наскоро авторката все пак се раздели с уж любовта на живота си (заради жена :D) май май вече не е много актуална книгата 😀

      Like

      1. Абе, ако повдига духа в даден момент, когато имаш нужда става. Иначе с Джулия така и не успяхме да се заобичаме, виж с брат й определено се харесваме 😀

        Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s