Uncategorized

“Стъклената река” :: Емил Андреев // Ревю

Първото ми истинско ревю на книга в този блог исках да бъде на българско творение и по тази причина реших да напиша няколко думи за книга, която прочетох може би преди около година.”Стъклената река” на Емил Андреев всъщност върна или по-скоро предизвика интереса ми към съвременните български автори. За жалост, все още не съм стигнала до там, че да се престраша, в буквалния смисъл, да започна книга на роден творец. Не за друго, но просто положението е такова, че май всеки си мисли, че може да напише хубава книга. Не само в България, а по принцип… То и аз си мислех, че мога, че дори написах и добре, че компютърът ми сдаде багажа, та това изсмукано от пръстите ми чиклит творение да изчезне от белия свят. Но, да се върнем на ревюто!

stuklenatarekacover

Историята в тази книга е доста интересна и интригуваща от началото до края. Предизвикваща те да продължаваш да четеш и да не можеш да спреш, защото иначе ще се изкушиш да видиш как свършва книгата. В същото време на няколко пъти се налагаше просто да затворя книгата, защото въображението ми е толкова развинтено, че навсякъде около мен витаеха привидения и чувах звуци, които никой не предизвикваше. Всъщност тук е мястото да кажа, че прочетох книгата, докато бях бременна и в тои период бях в пъти по-чувствителна. Като имате предвид, че по принцип книгите ми въздействат изключително силно, може само да си представите какви тръпки ме побиваха, докато четях написаното от Емил Андреев.
Всъщност може би звучи прекалено прехвалено, но със сигурност ви препоръчвам да обърнете внимание на “Стъклената река”, ако още не сте.

stuklenatarekaback

Ох, много е трудно да напишеш ревю, без да издаваш за какво иде реч в книгата. Как го правите? 😀
Ще започна с какво ме грабна. Без да съм религиозна, тези теми винаги са ми се стрували изключително интересни. Особен интерес имам към истории, които преплитат религия и археология. Когато се разхождам по улиците на стар град, си мисля как преди стотици години други хора са се разхождали по тези места. Мисля за миналото все едно съм била част от него и винаги с лека нотка на страх се ровя в темите, свързани с него. Страх, да. Не съм точно наясно от какво се страхувам, но се страхувам. Вероятно мистичното ми идва повече 😀 Но не спирам да го търся. Затова и започнах да чета “Стъклената река”.
Трябва да си призная, че донякъде еротичните моменти в книгата ми идваха леко нелепо на фона на сюжетната линия, но в крайна сметка те допринасяха за възбудата от четенето. Без да са драстични и прекомерно описателни и без да навлизат в порно-жанра, подклаждат огъня със сигурност.
Религия, любов, мистика, живот и смърт, темите са толкова добре прелетени, че оставаш с усещането, че четеш не български автор, а западен такъв и на моменти, когато прочетеш имената бай Димитър или Марица, си мислиш колко странно звучат тези обръщения на фона на майсторския разказания сюжет. Тогава се сещаш, че четеш български автор и чак те жегва чувство на гордост, че сте сънародници. Много е странно. Ако сте от хората, които не четете български автори със сигурност ще разберете за какво говоря, ако прочетете книгата.
Ако пък четете български автори и в действително има още такива интересни книги на съвременни български автори, които грабват и те карат да се чувстваш горд българин, моля да напишете в коментарите какво да търся.
Хареса ми, че са хванати различни прослойки хора и до голяма степен е отразена българската действителност, включително е намесена и темата за вечното съперничество между жените, което в крайна сметка се оказва и основен сюжетен възел, доста заплетен при това. Не просто любовен триъгълник, а направо към паралелепипед отиват нещата. Шегата на страна, но любовната нишка е изтъкана по същия начин, по който и самата история за един мистичен надпис, предизвикал небивал интерес в загубено българско село.
Завършекът на книгата е определено предсказуем, но и доста реален. Не бих казала happy end, но не и крайно тъжен.

Моето скромно мнение на обикновен читател е, че “Стъклената река” определено заслужава наградите (Награда на читателите за Роман на годината за 2005 г. и наградата на ВИК за Най-добър български роман за 2005 г), които е получила. Силно ви препоръчвам да прочетете книгата, а ако вече сте я прочели с интерес очаквам да прочета и вашите мнения 🙂

Усмивки,
Мери

 

Advertisements
Standard

4 thoughts on ““Стъклената река” :: Емил Андреев // Ревю

  1. Ох, много ми е неприятно да напиша първия си коментар в блога под точно това ревю 😀 Дълбоко ненавиждам тази книга. Прочетох я преди години и да си призная, определям я като голямо разочарование. Лично за мен, историята се развиваше непоследователно, развръзката беше нелепа, еротичните моменти се опитваха да вдигнат духа на читателя, за да замажат колко слаб е сюжета. Изобщо не знам как е спечелила подобни награди. Но хора всякакви, вкусове – също. Не се заяждам, познаваме се :* , просто не успях да се сдържа 😦

    Like

    • хахахххахаха, ще ме убиеш!
      Как ще помисля, че се заяждаш!
      Както знаеш, аз винаги се радвам, когато има различни мнения. Това дава по-добра възможност на другите да направят избор :*

      Like

  2. Справяш се добре с липсата на спойлери, ще вземеш да свикнеш с времето. Ще се огледам за книгата след такава хвалба!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s