Uncategorized

Хари Потър и прокълнатото дете :: Ревю

ВНИМАНИЕ: За да обясня нагледно и детайлно разочарованието си от този сценарий, постът ще съдържа голямо количество спойлери! SorryNotSorry

Вече споделих накратко във Фейсбук страницата си защо останах разочарована от така нареченото продължение на Хари Потър. Но истината е, че трябва малко по-детайлен пост, който или ще ви спести четенето на диалози или ще ви накара да прочетете писанието, за да се потопите в атмосферата на Хари още един път след това толкова години затишие.

14753959_659842400849337_7493593729952608341_o

Истината е обаче, че основното разочарование за мен беше липсата на въпросната атмосфера. Вероятно, поставена на сцена пиесата наистина си заслужава; вероятно тогава магията оживява и усещаш това, което всеки един от нас е усетил, докато е четял предишните книги; вероятно тогава ентусиазмът ми би се завърнал. Но така или иначе нямам възможност да видя пиесата, затова ще си разсъждавам само върху диалозите по нея. Много много много ми липсват описателните сцени в този сценарий! Силата на Джей Кей, както обичам да я наричам, е точно в тези забъркани магични думи, които крият детайли около случките, които навързваш едва в края на книгата. Които те държат в напрежение от първата до последната страница; които те карат да се вълнуваш с всяка стъпка на героите. Но това липсва тук и простите диалози за мен са крайно недостатъчни.

Още със започването на “книгата” ме удари едно силно разочарование. Албус Сивиръс е приет в Слидерин! О, колко предсказуемо, спрямо финала на Хари Потър и Даровете на смъртта. Именно тази предсказуемост, която се среща на още доста места в “книгата”, ме подразни, защото тя липса в оригиналната поредица. Там отгръщаш страницата и  буквално изненадата от развоя на събитията, те блъска. Тук започваш ясно да си представяш какво ще се случи понататък.

Диалозите оставят едно сиво чувство в душата; четях ги с тегавина, липсваше топлият момент в историята, който иначе Джей Кей постигаше чрез Коледните сцени или домашния уют на Хралупата, например. Всичко в Хари Потър и прокълнатото дете сякаш се развива в една безкрайна, тъмна нощ, в една гъста мъгла, която смачква щастието у теб. Сякаш дименторите са се настанили трайно в съзнанието ти. Появата на “племенницата” на Амос Дигъри в книгата отново доста предсказуемо те навежда на мисълта – това не е наистина племенницата му. Няколко диалога с нея са достатъчни да ти стане ясно, че нейната работа е съвсем различна и няма да ви излъжа, ако ви кажа, че първата ми мисъл беше – това е дъщерята на Волдемор! Отново – доста прозрачно и изненадващо като за Джей Кей.
Не разбрах защо трябваше от всички умрели в книгата да се намеси точно името на Седриг… Вероятно, защото е първият убит след завръщането на Черния Лорд, но все пак… Чак пък да обърне историята до момент, в който Рон Уизли се жени за Парвати Патил и не може да понася Хърмаяни? Не мисля!

Повторението на сцените с времевръта в един момент стана изключително досадно, и дори ми се прииска да пропусна няколко страници, в желанието си най-накрая да стигна до финала, който разбира се, се опитва да измие цялата негативност, която четивото носи, като все пак happy end-ът съществува.
И още: познайте кой е министър на магията! Трудно ви е нали?! Естествено, че Хърмаяни! Кой друг! Споменах ли вече – предсказуемо! Ролята на Джини Уизли отново е в десета глуха, Хари Потър е същински смотаняк, а Рон – още по-голям шут… Определено не такива, каквито бих си ги представила.

Следващите ми думи, може би ще се приемат като доста груби и като откровена проява на расизъм, но държа да отбележа, че АЗ НЕ СЪМ РАСИСТ! Дори напротив, нямам нищо против нито едно човешко същество на тази земя. И винаги съм симпатизирала на цветнокожите. НО!!! новината, че Хърмаяни в пиесата Хари Потър и Прокълнатото дете е цветнокожа, това обърка жестоко представите ми за книгата. Наясно съм, че тук става дума да няма дискриминация; дори във филмите някои герои бяха цветнокожи. Но когато си израсъл с представата за Хърмаяни от филмите, някак усещането много се променя, когато промениш основен герой в такава степен. И тъй като съм човек на образите, което често ви обяснявам, ми беше доста трудно да си представя порастналата Хърмаяни в новия й вид. Не е тайна, че съм и огромен фен на Ема Уотсън, така че вероятно съм пристрастна. Никой не може да бъде Хърмаяни освен нея! хахаха Тук между другото, по отношение на цветнокожата Хърмаяни, явно не съм единствената, която не се е почувствала ОК с това. Отново повтарям само заради причината, че в съзнанието ми Хърмаяни има съвсем друг завършен образ. Самата Джей Кей обясни в Туитър, че всъщност никъде в книгите не е посочвала цвета на кожата на Хърмаяни, а единствено, че има мноооого рошава коса и по-големички зъбки. Да, това е така. Но отново – след толкова време да промениш основен герой за мен не е ОК 🙂

Още една причина, поради която вероятно бях разочарована от продължението е, че като цяло мнението ми за самата Джей Кей в последно време доста се е променило. За съжаление, причината за това беше книгата й Вакантен пост. Все едно Ерих Кестнер да пише в стил Стивън Кинг. Толкова беше огромна разликата в жанрово отношение. Макар да беше сюжетно прекрасно издържана тази книга, завоят, който Джоан Роулинг направи с Вакантен пост, беше прекалено голям залък за мен. Не успях да го преглътна. И тъмната нишка в онази книга, явно се предаде и в Хари Потър и прокълнатото дете.
Историята с две думи за мен е изсмукана от пръстите, написана, просто защото някой е казал: “Ей, дай да я напишем, да изкараме още малко парички”. Посредствена и предсказуема. Това е моята присъда. И не, не съм големият литературен критик, а просто обикновен вечен фен на Хари! И го казвам като прост, да прост!!! читател. Чета Хари Потър на едногодишната си дъщеря и се опитвам да я въведа в този магичен свят, в който аз израстнах. Но ще пропусна да й прочета сценарият. За мен Хари Потър завърши с Даровете на смъртта!

Успяхте ли да прочетете това толкова чакано продължение? Ще се радвам да споделите своето мнение в коментарите отдолу! 🙂
Усмивки, 
Мери

Advertisements
Standard

4 thoughts on “Хари Потър и прокълнатото дете :: Ревю

  1. Прочетох ревюто ти след като вече и аз прочетох сценария и не мога да съм по-съгласна с теб! Едва успях, Беше ми супер измислено и това, че Албус не се понася с Хари и че едва ли не му завижда, че е бил известен.. А най-много наистина ми липсваше магията на описанието на Джей Кей. За това грабнах четвъртата книга и си припомних как всъщност може да пише тази жена 😀 А какво ти е крайното мнение за Вакантен пост? Още не съм я чела и доста се чудя.

    Like

  2. Pingback: Пърси Джаксън и Боговете на Олимп :: Моето мнение за цялата поредица |

  3. С огромно нетърпение чаках да получа тази книга и с още по-голямо нетърпение започнах да чета. Но още след първите двайсетина страници останах силно разочарована.

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s