Рецепти за съвършен брак :: Кейт Кериган // Ревю

Когато прочетох анотацията на тази книга, а грабнах без да мисля! Любов и храна са две от любимите ми теми за четене. Започвайки книгата, първоначалното желание да я прочета избледня, но след известно време отново се върна. В крайна сметка ми хареса, но не е от книгите, които бих прочела два или повече пъти.

Издателство: Кръгозор
Страници: 234
Моят рейтинг: ♥♥♥ /от пет възможни/

recepiesforperfectmarriage

Анотация: 
Треса е уверена модерна жена, която е сигурна в почти всичко: в кариерата си на успешен кулинарен писател, в страхотните си приятели, в изтънчения си нюйоркски начин на живот. Това, в което никога не е била напълно сигурна, са мъжете, и тъй като наближава четирийсет, опасността да не се омъжи, надвисва над нея като тъмен облак. Когато домоуправителят Дан, красив като мъж от реклама и с поглед, пълен с обожание, се появява на прага й, тя решава, че той е Единственият, и много скоро след това те вече са женени.
След еуфорията около подготовката и самата сватба в съзнанието на Треса се поражда ужасно съмнение – че може би Дан не е най-подходящият. Той не е от нейната среда, има ужасни навици, които я дразнят, но пък е много добър и я обича, и сексът с него е страхотен. Какво не е наред?
С нарастващи съмнения Треса посяга за съвет към дневника със спомени и рецепти на баба си Бернадин. Защото баба й и дядо й са имали такъв брак, за какъвто Треса винаги си е мечтала – съвършен. Или поне тя си е мислела така…
Дните на Бернадин през 30-те и 40-те години на 20 век в Ирландия преминават в очакване на голямата любов и е необходим цял един живот, за да разбере, че истинската любов не е любовта от пръв поглед, а тази, която нараства с времето и преминава през изпитания и жертви.
Тайните на ирландските рецепти и на щастливия семеен живот тя завещава на внучката си:
Бракът е като хляба, който правиш всеки ден – понякога става много вкусен, друг път – клисав, но ако си в настроение и добавиш към собствената си рецепта нещо необичайно, като шепа сушени плодове или индийско орехче, той придобива екзотичен, неповторимо пикантен вкус. И като всяко съвършено ястие изисква и любов, и търпение, и всеотдайност.
Две вълнуващи истории – една от миналото и една от настоящето ни разказват за търсенето на голямата любов, за перипетиите в брака и за откритието, че истинската любов трябва да се отгледа, трябва да я носиш в сърцето си и да я даряваш безусловно.

◊◊◊

Тази книга започна да ми става интересна след като прочетох 2/3 от нея. Преди това историята се развиваше бавно и протяжно. Сякаш авторката искаше да докаже на себе си, че може да реди красиви думички в свързани мисли и да “рисува” картини в съзнанието на четящия.
На главната лирическа героиня Треса й трябваха над 150 страници да убеждава себе си, че не обича мъжа, за когото се е омъжила, но всъщност разбира, че това не е така. И то кога – когато губи това, което има… или почти. Но историята категорично защитава тезата, че хората рядко осъзнават какво имат, докато не останат без него и в този ред на мисли, книгата накара мен самата да се огледам в живота, който имам.
В първите около 150 страници авторката се опитва да запази интереса на читателя, като историите на баба и внучка са разказани последователно, но през глава и всяка глава, свързана с една от двете завърша уж по начин, по който да те накара да продължиш да четеш. Това усилия на авторката обаче се увенчават с успех към края на книгата, когато буквално ми се искаше да прескоча няколкото страници с разказ за едната, защото разказът на другата е станал прекалено интересен. И обратното. Съспенсът беше налице.

Едно от най-интересните неща в книгата, се оказаха рецептите, с които започват някои от главите и около които всъщност се върти сюжетът. Много умело са преплетени различните ястия от рецептурника на Бернадин със самите истории. На много места ми идеше да подхвана въпросната рецепта, но така и не го направих. Още го умувам обаче! Всъщност се оказа, че въпросните рецепти са съвсем истински, макар на места да ми звучат прекалено измислени или засукани, и да не кажа, че телешкото задушено изисква невъзможно много усилия и време 😀

Книгата доказва и още една теория, която вярвам, че не е само моя, но с която напоследък се сблъсквам постоянно – никой не знае какъв е животът на другите. Дори една внучка не знае истината за живота на любимата си баба, която я е отгледала. Перфектните на пръв поглед отношения на двама души, реално могат да бъдат коренно различни от това, което представят на света. Или дори само пред близките си.

Идеята на книгата е страхотна, именно това ме грабна да я купя. И в крайна сметка, въпреки мудното начало, ми хареса. Без да подлагам на съмнение интелигентността на никой, смятам обаче, че НЕсемейните хора по-трудно ще схванат смисъла на написаното. Всъщност бракът, колкото и да е тривилно, променя мъжа и жената, дори и преди това да живели десет години заедно. Преди да се омъжа бях от хората, които смятаха, че това е просто красиво продължение на една красива история и че едно парче хартия не би променило отношенията ни. И не, че обичам съпруга си по-малко, но бракът, подписът, който си положил върху един иначе обикновен лист хартия, те сваля от любовното небе на земята и в един момент осъзнаваш, че ще прекараш живота си с този човек /да, аз съм от хората, които смятат, че бракът е завинаги, а това изисква страшно много усилия, повярвайте ми! Още повече, когато се появят децата/. Пеперудите все някога ще изчезват. Не вярвайте на хора, които са от 20 години заедно и разправят, че криле им пърхат в коремите. Това не е вярно! Любовта я има, но тя е на друго ниво. И бракът е низ от компромиси, вяра у партньора, дълбоко уважение и разговори. Мнооооого разговори. Но не сме се събрали тук да ви давам брачни съвети. Цялата тази лирическа тирада беше, за да ви обясня, че тази книга наистина кара четящия да се замисли за това, което има и за стойността му.

Хубава книга, но ако не сте философски настроени, не я подхващайте. Много вероятно да ви се стори скучновата. Романтично драматична история с ирландски привкус и много слюнка в устата. Неминуемо ще ви се дохапва по време на тази книга :)))

Усмивки, 
Мери

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s