Да започнем отначало :: Александра Потър // Ревю

Защо чета чиклит романи? С всеки следващ осъзнавам, че въпреки глупавия, нагледно несъществуващ в реалния свят романтизъм, тези момичешки романи, всъщност носят много послания и предават много лична емоция. “Да започнем отначало” е книга, писана в много тежък момент за авторката и това си личи.

 

Издателство: Кръгозор
Страници: 328
Моят рейтинг: ♦♦♦♦♦
Накратко: Леко, неангажиращо четиво, подходящо за отпускане след стресиран ден или за плажа, а защо не и за някой уикенд в планината

Анотация:
В своите романи („Внимавай какво си пожелаваш”, „Без гордост и предразсъдъци”, „Ако върнеш времето назад” и „Ти, който не си за мен”) Александра Потър съчетава романтика, хумор и неочаквани обрати с малко магия и чудеса, с които прекрачва границите на обичайното. Създава усещане за бягство от действителността, в което потъваш като в прекрасна следобедна дрямка. Често тези съвременни приказки са вдъхновени от собствения й живот. 
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало”. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!”

В романа „Да започнем отначало” всяка жена ще припознае себе си или свои приятелки. Защото…
Нима всички момичета не искат едно и също, след като са изоставени?
* бившият да остане завинаги сам и да се превърне в миришещ дърт ерген
* тя да се заточи на пуст остров и да не вижда жива душа до края на живота си
* но най-добре би било да не го беше срещала въобще!
Само ако можеше да започне отначало… 
А какво ще стане, ако тези желания се сбъднат?
Сърцето на Тес е разбито, когато Себ я зарязва. Тя вини себе си за случилото се. Ако можеше да направи всичко по друг начин… Само ако можеше да поправи грешките си… Но не може. Трябва да го преживее и да продължи нататък. Но колкото и да се опитва, не може да го преодолее. 
В навечерието на Нова година Тес е сама. Ядосана и огорчена, тя ритуално изгаря кутията, пазеща техните спомени, и си пожелава никога да не беше срещала бившето си гадже. Когато се събужда, открива, че желанието й се е сбъднало.
Тес осъзнава, че й е даден шанс. Да започне отначало! И си обещава, че този път ще направи нещата различно…
Но това ли е пътят, който ще я отведе до мъжа на мечтите й?

◊◊◊◊

Книгата разгръща един доста особен сценарий, който може би всеки от нас си е пожелавал някога – да върнем времето назад или по-точно да ни бъде даден шанс да започнем наново, за да не допускаме същите грешки. Трябва да си призная, че още в началото на книгата, дори докато четях анотацията, феминисткото в мен се обади! Нищо, абсолютно нищо,и никой, абсолютно никой, ОСОБЕНО мъж, не трябва да ни кара да се съмняваме в себе си и да смятаме, че грешките се дължат на нас. В една връзка има двама души! И ако мъжът те накара да се чувстваш виновна, за това, че връзката се разпада, тогава се радвай, че повече няма да се съобразяваш с този човек. Любовта е въпрос на взаимност, на доверие, на уважение, на харесване на човека такъв, какъвто е!

Е, очевидно Тес обаче не е толкова феминистки настроена като мен и поведението й в книгата, макар в крайна сметка да се променя, дразни с лековатостта, с която тя се опитва да се хареса на настоящия си бивш Себ. Историята проследява на какво е способна и готова една жена с разбито сърце, само и само, за да си върне мъжа, когото обича. Дали обаче любовта е истинска и дали наистина това иска – е отделен въпрос. Отново стигаме до “Внимавай какво си пожелаваш”… ,защото може и да сбъдне. Авторката има вече една книга с точно това заглавие и като цяло нейните сюжетни линии се въртят около подобни житейски неволи – жена с разбито сърце, загубила вяра в любовта, иска втори шанс или се връща назад във времето.
Тук имаме на лице задължителната изтерзана девойка с разбито сърце, която търси любовта на всяка цена; имаме задължителната съквартирантка, която води бохемски живот; имаме готиния красавец с многото пари и fancy жилище, който кара главната героиня да върши глупости; имаме и симпатичния, не толкова красив, дори леко глуповат и съъъвсем обикновен младеж, който в крайна сметка се оказва Правилният – нещо, което прозира от самото начало на историята хаха Имаме, разбира се, и безброй комични ситуации, които ни разсмиват и заради които си заслужава да се прочете книгата. Но тук има и една част, която те кара да пророниш сълза от тъга.

Докато пише книгата, авторката губи своя баща. Болката от тази тежка загуба личи дотолкова, че може да се каже точно в кой момент това се е случило, без тя да го упоменава. Но ми хареса наистина това, което тя казва за загубата на близките и за смъртта: човек живее със спомените за тези, които е загубил; човешкият живот е низ от спомени и трябва да помним и доброто, и лошото, защото то ни е изградило като личности, то ни е съпътствало през целия н и живот и то е това, което ни остава в последните ни дни. Важно е човек да помни!

Краят на книгата е изключително предсказуем, в тези книги винаги знаеш точно какво се случва, това не е изненада, затова и не смятам, че ви издавам някаква тайна. След момента на осъзнаване, всичко за всички се подрежда, но в един момент това не личи да е така за главната героиня. И когато вече очакваш, че книгата ще приключи, авторката все пак се смилява над героинята си и всички заживяват щастливо завинаги.

Още един път – защо чета такива романи, които са толкова предсказуеми като сюжет и развръзка? Защото те наистина носят послания, които те карат да се замислиш. И да, тази блудкава романтика не съществува или вероятно не сме попадали на нея, но истинските неща от тези книги, ги има в реалността. Има я нуждата от себеуважение; има ги големите грешки, но съществува и шансът да ги поправиш. Защото в крайна сметка, в този живот само едно нещо е непоправимо и то буквално не е свързано с живота. Всичко останало идва и си заминава, всяка грешка може да бъде поправена, но е важно да вярваш в себе си, да преследваш мечтите си и никога да не се предаваш. И най-важното – да не позволяваш на другите хора да те променят и да те мачкат, съзнателно и несъзнателно! Защото най-важният в този живот си ти; ти живееш в това тяло, което гледаш всеки ден в огледалото. Ти трябва да се справиш с всички предизвикателства, които се опитват да те спънат. И ти в крайна сметка се справяш с тях! Важна е единствена вярата в теб самия от теб самия!
Отделно – обичам такива леки четива, които не те напрягат. Идеални са за човек, който търси нещо неангажиращо, с което да разпусне и просто да се откъсне от мислите за проблеми и неволи, поне за малко 🙂

Усмивки, 
Мери