The life-changing magic of…или защо и двете книги с това заглавие не бяха прочетени

Вместо да се насиля и да прочета и двете книги, за да напиша ревю за тях и все пак да ги добавя към предизвикателството ми в Goodreads, реших да ви напиша ЗАЩО НЕ прочетох докрай и двете книги с това заглавие

The life-changing magic of not-giving-a-fuck by Sarah Knight

&

The life-changing magic of tidying up by Marie Kondo
thelifechangingmagic

Ще започна с това, че с много голямо желание си купих книгата на Мари Кондо. Прочетох няколко много положителни отзива за нея и като човек, който е прекалено емоционален във всяка друга сфера, но не и що се отнася до хвърлянето на вещи, реших че книгата е наистина за мен. Не ме разбирайте погрешно – обичам много вещите си, но и много лесно се разделям с неща, които наистина не ми носят радост вече. Само че, decluttering-ът вкъщи се случва буквално всяка седмица. И поради тази причина сметнах, че въпросната госпожица ще ми помогне да изхвърля всичко излишно един път завинаги. И, че ще живея завинаги в подредена и спретната къщурка.
Всичко вървеше добре, докато обясняваше как да хвърляме неща, на какъв принцип да го правим, за да не е нужно след седмица отново да хвърляме и изобщо – мотивира ме. Хванах се и отново претараших всички шкафове, гардероби и чекмеджета. Последвах напътствията да хвърлям по категории: дрехи, обувки, тенджери, чинии и прочее (предполагам може да се досетите, че единствената категория, която не мина под ножа бяха книгите.. все още не мога да си представя, че някой хвърля книги… но това е тема на друг разговор).

Да се върнем на Мари Кондо и нейната животопроменяща магия. Спрях да чета книгата точно в началото на раздела, в който трябваше да МИ обясни как да си подредя вещите, за да  не ги подреждам никога повече. В този момент светна една крушчица – за БОГА, аз имам едногодишно дете! Какво общо има това с книгата ли?! Е, все пак съм майка, винаги се намира начин да вметна акото на дъщеря ми в разговорите. Та, общото е, че г-ца Кондо, която иначе около 40 пъти в рамките на 40 страници се похвали, че никой от клиентите й не се е върнал към хаоса, няма дете! И г-ца Кондо НЕ спомена някой от клиентите й да има дете. Е, как кажете ми, никога повече няма да подреждам, а вместо това ще се наслаждавам на зеления си чай (по примера на г-ца Кондо), докато милото ми Ураганче вилнее из малкия ни апартамент, а местонахождението на всеки един предмет се променя ежеминутно?! Отговорът е НИКАК. Иди обяснявай на малко дете, че майка му не иска да подрежда никога повече, че дори и книга си купила, за да й обяснят как да стане тази цялата работа хахаха

Истината е, че тази книга е идейна! Прекрасна! Вероятно наистина чудотворна.. Но за хора, които нямат деца! В моят случай частта с изхвърлянето беше мотивираща и успешна. Оттам насетне питайте ме колко пъти на ден подреждам! Всъщност не! Познайте!! Предизвиквам ви хахаха

Като изключим горенаписаното и все пак сте човек без деца и искате да живеете минималистично, имайте предвид няколко неща за тази книга. На първо място начинът, по който авторката буквално през страница обяснява колко е успешна, колко голям бизнес е направила и колко много пътува. Един-два пъти е ОК да го кажеш, ама то бива толкова самовлюбеност, че чак не е уместна.
Също така – изооообщо не мога да повярвам, че на 5-годинки е четяла списания за домашен интериор и веднага е ходила да хвърля излишни неща, принадлежащи на цялото семейство.. Японците са консервативни хорица, не мисля, че на г-ца Кондо й се е разминало, защото е изхвърлила някой друг чорап на баща си… Мантрата, на която ви учи – “излишното за вас, е излишно за останалите” е КРАЙНО ГРЕШНА! Това, че на вас не ви харесва любимата чаша на мъжа ви и смятате за излишна, защото разваля колекцията ви от красиви чаши, не означава, че и за него е излишна! Повярвайте ми!

Но да, мисълта ми е, че тези ретроспекции и колко е велика, са леко дразнещи. Но нали пък няколкото прости правила трябва да станат книга.. разтягането на локуми е позволено.

♥♥♥

Също толкова дразнещо е разтягането на локуми и в другата книжка, която открито е представена като пародия на животопроменящата книга на Мари Кондо. И именно заради реших да я прочета.
Започнах с още по-огромно желание от това, с което купих предходната книга. И след 30 страници просто не успях да се насиля повече. А цялата книжка няма и 200 страници. Защо?  – малко по-надолу.
Всъщност дълбоко имам нужда да се науча как да не впрягам (ако така можем да преведем not giving a fuck). Споменах вече, че съм адски емоционален човек и прекалено много ме е грижа за всичко и всеки. На почти 32 години и след една бременност, още не мога да се науча да НЕ ми пука от хората и мнението им. Без значение за какво и кого става дума. И се надявах, че тази книга ще ми отвори очите как може да стане така, че просто да спра да им обръщам внимание. Но ето, че не успях дори да стигна до частта, в която авторката споделя своя not sorry метод, който трябвало да ни преобрази. Около 30 страници тя се упражнява в писането на думичката fuck и реденето на абсолютно еднотипни, дори често напълно повтарящи се изречение. Разтягане на локуми в класическия му вид. Изключително дразнещо и мнооооого трудно за четене.
И вече бяха решила да преглътна всичкото това fuck, fuck, asshole, fuck, asshole *това в частта, в която обяснява, че единствените НЕ assholes са децата*, когато установих, че на 30-та страница, авторката е още много далеч от споделяне на формулата си за успех.. Не успях, просто не успях да се насиля да продължа.
От тази книга единственото, което научих е, че псуването и по-конкретно повтарянето на fuck понякога по 4 пъти в изречение (да, да, броих ги!), е тайната на успеха. Fuck и напускаш работа! Fuck и заминаваш на околосветско пътешествие (какво като нямаш пари?!). Fuck и се местиш в мансарда! Fuck и си нов човек.

Може пък и това да е истината?! Знае ли човек! Аз със сигурност няма да разбера, защото книгата ще си остане недочетена. Жалко само за Goodreads предизвикателството ми… Две книги по-малко от 60-те, планирани през тази година. И няколко дни загубено време за по-стойностни четива.

Усмивки,
Мери

Advertisements

4 thoughts on “The life-changing magic of…или защо и двете книги с това заглавие не бяха прочетени

  1. Много ми хареса публикацията ти:) Аз си имам правило за книгите – ако първите 100 страници не ме грабне историята, спирам да я чета. Разбира се, това правило съм го нарушавала в зависимост от обема на книгата, ноооооо….няма смисъл човек да чете нещо, което не му е по вкуса и да си губи времето. Времето е най-ценният ни източник и следва да го запълваме с приятни неща. Така съм категорична и с кафето – или е хубаво, или не го пия въобще. Ох, отклонявам се…Хубави почивни дни ти желая:) И дано да са слънчеви!

    Like

    1. Благодаря ти, Божи! Аз дори 100 страници не мога да дам на книгите, които не харесвам хахаха Без значение от обема 🙂 И съм напълно съгласна за времето ❤

      Like

  2. Много ми хареса този пост! Не съм чела книгите, но ме спаси от евентуалната им покупка някога, за което ти благодаря! По описанията и на двете, сигурна съм, че и аз нямаше за стигна по-далеч от 30-тата страница. Изключително неприятно ми е, когато подхвана някоя книга, в която съм вложила надежди, да се установи, че не мога да я довърша. И аз тогава започвам да си мисля как времето, което съм отделила за въпросната книга не си е струвало и е можело да го обогатя с някое наистина завладяващо четиво.
    Тъй като съм човек, който обожава да чете и не може да си представи живота без книгите, бих те помолила ако имаш възможност и желание да напишеш пост с любимите ти романи, а ако вече има такъв – да ми дадеш линк, за да го прочета 🙂
    Поздрави и усмивки!

    Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s