Day & Night book TAG

Мноооого тагове започнах и нито един още не е видял бял свят. Най-много ми се иска да ви пусна Reading habits тагчето, защото ще опознаете четящата ми душа по-добре, но чакам половинката да е на кеф да ми направи снимката, която искам да придружава поста. Проблемът е, че искам АЗ да съм на тази снимка, а фотографските ми способности не са толкова развити, за да се самоснимам в желаната позиция и експозиция хахахахаха

Затова ето едно друго тагче. По-лежерничко, но много ми хареса, и тъй като отговарях наум, докато четях отговорите на Рали, просто реших да оставя следа черно (сиво) върху бяло.

dayandnighttagcover-copy
Една нощна снимка…

 

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта?
Името на блога ми е достатъчно красноречиво. Чета вечер винаги след 21 часа, и понякога до 2-3 сутринта. Луда за връзване предвид факта, че нощно време така или иначе ми се събират 3-4 часа сън, но ако книгата е интересна, чета! Докато не припадна буквално. На другия ден пия 200 кафета, 100 фреша и блъскам доза адреналин и съм трепач. Добре де, само в мечтите си! Но си заслужава, ох, как само си заслужава да четеш!

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?
Хмммм, по-скоро на мислене, може би?! Все още си виждам чуууудесно! Макар и с помощта на един диоптър на всяко око 😀
По същество, Мери, по същество!”Яж, моли се и обичай” беше една от книгите, които ме накараха да се замисля върху житейската си философия и мисля, че е време отново да я прочета.
А от вчера подхванах и “Човек на име Уве” и макар и само с 56 прочетени страници, се припознах в част от лирическия Аз и трябва да призная, че не ми хареса видяното. Видях себе си в една друга, измислена, персона. Интересно ми е да прочета докрай книгата и да видя метаморфозата на Уве, която очаквам предвид анотацията. А дотогава, ще се опитам и аз да бъда по-малко grummpy.

Y: Young Adult – да или не?
Някои нови (или не са толкова нови?!?!) жанрове ме поставят пред изпитание… Чувствам се като 100-годишен звяр, а нямам 32 още…
Нямам отговор на този въпрос, защото не разбирам в пълна степен жанровата разновидност. Но предполагам, че щом чета всичко, значи – все пак да (?!)

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?
Някои да! Като изключим магиите – имам приятелка, която се вписва идеално в описанието на Хърмаяни 😉 Уве и той е истински, макар и измислен, поне на етапа на книгата, на който съм.
Но да, смятам, че повечето герои могат да бъдат истински.

N: Даваш ли книгите си на заем?
Някои да, но на определени хора. Направих грешката веднъж да дам любима книга на човек, на който имах вяра. Повече никога не чух и не видях този човек… Наложи се да си купя книгата отново…

D: Миришеш ли книгите си?
Даааа! Обичам да вдишвам, като най-изоглавената на света! Крийпърско е, но да! И не си представяйте Кари Брадшоу, облечена в секси ризата на Тузаря, носеща неговите очила, да вдишва сексапилно “Любовни писма на велики мъже”, взета от библиотеката. Нищо секси няма в начина, по който просто си седя с нос в книгата. Получавам странни погледи от съпруга ми хахахаа

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
Съжалявам, ще бъда крайна. Не, не е добре!  При съществуването на толкова много различни жанрове, стилове на писане, на милиарди книги.. не е възможно да НЕ харесва някой книгите. Книгите са живот. Друг живот, който можеш да изживееш в рамките на своя собствен. И вече е категорично доказано – книгите удължават живота!

/Извинете ме. Ураганчето ми се събуди и ме “таткосва” от другата стая. Толкова на писането за днес. Надявам се утре да довърша този ТАГ/

Същата вечер, 20:30ч.: Не знам защо реших да пиша така постовете си. Може би, за да покажа колко време реално ми отнема да завърша един пост хаха Но все пак, седнах с чаша вино да довърша тага и без това е Ден и Нощ хихи

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?
Много мразя нещо да се случва на книгите ми. Не обичам да пиша по тях, да сгъвам страници или да подгъвам меката корица при четене. Повечето от книгите ми изглеждат като никога отваряни. Пазя ги зорко и от малкия Ураган.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?
Чак, за да споменавам името Господне, не. Но само в последните два месеца си купих 20 книжни издания и ме е обзела дива мания. Само като видя красива корица и сърцето ми започва да трепери хаха Надявам се, скоро наистина да кажа: “Господи, имам прекалено много книги!” Въпреки, че “прекалено много” не е фраза, която бих използвала за книги.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как?
Както по-горе споменах, много зорко следя състоянието на книгите си. Единствената книга, която изглежда по-захабена, е изданието ми на “Под Игото”, което е на 41 години. Все си мисля, че за броя пъти, в които съм чела книгата (любимата ми EVER, както вече съм споменавала) и годинките й, състоянието й е дори чудесно. Обичам това издание, адски много!

T: Предпочиташ ли да четеш на тишина?
Да, да и да! Обичам да потъна в книгата, да си представям детайлно всеки един миг, всяка една дума. Не мога да направя това, докато около мен има шум.
Когато чета обикновено се самоизключвам. Качество, което усвоих с годините – умея да се самоизключа винаги, когато някой ми говори нещо, което ми е скучно или когато в колата слушаме музиката на половинката (не е моята музика хаха).
За жалост, любимото време за разговори на мъжа ми е, докато чета и поради тази причина отново чета основно вечер, когато всички заспят.

dayandnighttagcover-2
…и една дневна – за контраст. Пък и е с Хари хаха

Тъкмо набрах инерция и въпросите свършиха хахаха Интересни са ми вашите отговори – ако имате блог и сте писали или ви се пише, пуснете ми линк. Ако нямате блог  – отговорете ми тук в коментарите. Всеки обча лексиконите хихи

Усмивки,
Мери💋

 

Advertisements

5 thoughts on “Day & Night book TAG

  1. Не бях срещала до сега друг човек, който така да харесва Под Игото. Помня, че когато го четох за първи път, през цялото време се чудех какво толкова не му харесват съучениците ми – Та то е една прекрасна книга. Сходно изживяване имах с “Тютюн”. А в момента в шкафа с лекарствата в кабинета ми си стои малко издание на любимата ми – “Граф Монте Кристо”. Най-най-най-любимата ми книга, играеща огромна роля в изграждането ми като личност.

    Liked by 1 person

    1. Същото се чудех и аз хаха
      С “Тютюн” не беше така, но виж Преспанските камбани също доста ме впечатлиха.
      Хубаво е човек да има книги, които го изграждат и, към които да се връща винаги ❤

      Liked by 1 person

  2. Ами хващай следващият като си набрала инерция!!! Ох обаче се усмихвам широко всеки път в който наречеш Лорка Малкият Ураган 😀 Страхотни отговори и чакам още тагове от теб!!!

    Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s