“Метеоритът” :: Дан Браун / Ревю

Харесвам Дан Браун, въпреки комерсализацията, на която лъха. Въпреки тривиалността и въпреки абсолютно еднаквите книги или може би – ЗАРАДИ абсолютно еднаквите книги. Рецептата е ясна – взимаме една мистериозна история, забъркваме в нея няколко лоши и някоко добри персонажа – задължително красива и МЕГА умна жена (Йеее, Дан, равнопоставеност на половете at its best), поне един учен, един побъркан на тема власт хахо, добавяме технически детайли във всяко изречение, няколко убийства (задължително едно в началото на историята, което изглежда тотално несвързано със сюжета до средата на книгата. Поне!),някой друг изключително неочакван обрат + в крайна сметка доста предсказуем край – и voila, Дан Браун е написал книга. Иии в общи линии това изложение е достатъчно, за да добиете представа и за “Метеоритът”!

 

ИЗДАТЕЛСТВО: БАРД
СТРАНИЦИ: 445
МОЯТ РЕЙТИНГ: ♦♦♦♦
НАКРАТКО: Мистериозно, заплетено, но в крайна сметка всички знаем какво ще се случи накрая

meteoritytdanbrown

Анотация: 
Едно изумително откритие! Един изумителен трик! Една изумителна драма!

Зад всеки ъгъл дебне изненада!

Дълбоко в арктическия лед се намира нещо смайващо. То е очаквано от години. В него се крие невероятна загадка. Рейчъл Секстън е изпратена в арктическата станция, за да потвърди автентичността на находката. Това, на което се натъква, поразява с мащаба си и заплашва да хвърли света в хаос. Но Рейчъл е безпомощна, защото „артефактът“ се пази от отряд съвършени убийци. Кой ги е изпратил?

И защо?

Отговорът е с гриф „Свръхсекретно“!


♠♠♠

Признавам, че въпреки че много обичам книгите на Дан Браун заради мистерията, но и заради същевременно непредизвикващите кошмари писания, толкова понякога ми е тегаво да се съсредоточа върху сюжета. Може и заради това филмите по неговите книги са по-добрият вариант, защото се пропускат детайлизираните технически обяснения на автора за всяко устройство или организация, която споменава. Признавам си, че за мен тези детайли са напълно излишни, защото не се връзват до такава степен със сюжетната линия. Кому е нужно да знае на какъв принцип работи петрографският поляризиращ микроскоп или рентгеновият флуоресцентен спектометър? Да, да и аз нищо не разбрах хаха Но книгите на Дан Браун изобилстват от подобни научни словосъчетания, уреди и механизми. Като изключим сложните и напълно ненужни, както вече споменах, думички, винаги можеш да научиш интересни неща от книгите. И макар измислицата да е в пъти повече, то що се отнася до фактите – те са истински и внимателно подбрани. Това прави и книгите на Дан Браун толкова интересни за мен – фантазия и реалност се преплитат толкова добре, че в крайна сметка започваш да се чудиш кое е истина и кое не. Да не говорим, че в голяма степен мислите ми са насочени към изрично подчертаното от автора – историята е художествена измислица. Но… дали?! Няма ли доза истина във всяка една човешка фантазия? Още повече, когато се отнася до изследванията на НАСА и търсенето на живот във вселената.

Около това се върти и цялата книга и в един момент напрежението е наистина голямо. Една от вечерите трудно открих пролука, в която Дан Браун забавя динамиката (случва се на няколко пъти в книгата), за да заспя без да се чудя какво става по-нататък.

Да уточня, че на първо място аз съм от хората, които смятам, че не сме единствените живи същества във вселената. Просто не е възможно в това огромно, в това дори незнайно по мащабите си пространство, да сме единствени. Който твърди обратното – просто не мисли разумно. Освен това до голяма степен вярвам и в теориите, че животът на Земята е “посаден” от някъде другаде и ние сме просто един експеримент, оставен да се самоунищожи. Да, вярвам, че и това ще се случи. Но хайде, да не задълбаваме. Въпреки всичко се надявам, че човечеството наистина ще се окаже толкова интелигентно за колкото се смята и някак няма да причиним края си сами. хахаха
Та да се върнем на книгата – щом е намесена НАСА е ясно – търси се живот извън планетата. Само че, историята далеч не е толкова проста. В крайна сметка говорим за изключително жестоки задкулисни игри, безцеремонни убийства и загърбване на принципи само и единствено заради власт. Това е една от отрицателните черти на хората – когато вече имат всичко, за което са мечтали, им остава властта. Всеки иска да управлява хората като мънички пешки по шахматната дъска и всеки иска да се чувства всемогъщ. Но когато жаждата за власт се превръща в мания, заради която си готов за жертваш собственото си дете; когато не мислиш за последствията и си повярваш  – тогава се случва винаги нещо, което преобръща количката.

Така се случва и в тази книга. Нищо не е такова, каквото изглежда. Но и същевременно е точно обратното! Обърках ли ви?! хаха Целта ми е да прочетете книгата!

Подгответе се за смъртта на няколко невинни същества (още в първите страници на книгата, когато ми идеше да убия Дан Браун); хищни риби-меч; пътувания със скорост, която между другото скоро щяла да бъде напълно реална и за обикновените хора (полет от Лондон до Ню Йорк за 20минути?!? Мммда, четох подобна статия преди няколко дни); пространства, от които те хваща обратното на клаустрофобия (добре де, не съм толкова умна, не я знам тая дума); една леко загатната любовна история (в този ред на мисли последната глава от книгата ми се стори изключително нелепа и напълно излишно, но след толкова много напрежение явно Дан е искал да разчупи леда хахахаха); много лед; много интриги ииии четете внимателно между редовете. Понякога в най-дребните детайли от началото на книгата, се крие ключът към развръзката 😉

Толкова! Успях ли без спойлери? Едва ли беше нужно, тъй като книгата не е нова, но ако не сте я чели, се надявам поне да съм събудила любопитството ви.
А дали ще ви хареса – НЕ гарантирам. Дан Браун е изключително предизвикващ спорове автор, защото не блести с чак толкова голяма оригиналност, но пък на мен ми е мноооого симпатичен!

Усмивки,
Мери 

Advertisements

One thought on ““Метеоритът” :: Дан Браун / Ревю

  1. Хех, върна ме 10 години назад! Помня, че я харесах, но предпочитам книгите му с не толкова технологичност и наука…сигурно за да избягам от така или иначе научното ми ежедневие и работа 😄

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s