Пърси Джаксън и Боговете на Олимп :: Моето мнение за цялата поредица

Когато става дума за Пърси Джаксън, неминуемо в съзнанието ми се появява едно друго име – Хари Потър. Вероятно заради магията, заради мистиката, заради фантастиката, заради митологията, така умело вплетена в един интригуващ, заразяващ и вълнуващ разказ. Каквото и да е причината, именно Хари Потър дълго време беше моята спънка да прочета първата поредица за Пърси Джаксън.
Че как ще се намери в сърцето ми място за още един магичен/мистичен герой?! Че откъде накъде ще се появява някой си Рик Риърдън и ще се опита да отнеме титлата на най-магичното сред най-магичните момче, това, което оцеля, със своя леко лигав и ненаясно с живота Пърси?! Въпроси, които, оказа се, съм си задавала абсолютно напразно. И ето – през 2017-а година и аз гордо застанах в редиците на четящите и запленени от историята на Пърси Джаксън. Едно момче, което тепърва ще разбира какво се случва около него.

PerceyJacksonOlimpSeriesCover

Рали ме гони вероятно една година преди да започна Пърси. Когато тя ми прати първата книга, дооооооста дълго време тя просто си събира електронен прах (разбирай, моташе се някъде там из е-рийдъра ми). Започнах да чета Пърси в момент, в който много ми беше нужно някакво разсейващо, лежерно и ненатоварващо четиво. По това време четях  ‘Човек на име Уве’ (ревю ТУК) и някъде посредата му усетих силната необходимост да сменя книгата. Не ми беше и до Хари (това не сте го прочели, аз никога не съм го написала!!!), тъй като обикновено го чета в периода около Коледа, та се сетих, че Пърси чакаше чинно реда си. Ех, че послушен този Пърси, а? хахахах Всъщност – НЕ! Той е тоталната противоположност. Винаги забъркващ се в бели, със странни сънища и видения, разни гадни твари се опитват да го унищожат, а той си няма и представа защо… Да ви звучи познато?! Още тук приликата с Хари Потър се появява и просто няма как човек да се оттърси от това да намира още и още съвпадения (да го наречем така, за да не обвиним Рик Риърдън в прекалееееено много взаимстване от Джей Кей Роулинг, все пак Хари е батко на Пърси, да не забравяме).

Първата книга – ‘Похитителят на мълнии’ започна доста странно за мен. Повлияна силно от любовта си към Хари и твърдата си решимост да мразя Пърси до последно, очаквах история, базирана на реалност от преди мноооого повече от 10-12 години. Все пак Хари живееше някъде през 90-те, тези мои толкова любими във всеки аспект години и някак очаквах и Пърси да е там. Но не би. Пърси живее в доста по-съвременен и абсолютно американски свят. Тотална противоположност на иначе скучния и мъглив английски фон в книгите за Хари.
/апропо, цялото ми ревю е базирано на вече споменатата любов към Хари и решителност да мразя Пърси… Т.е. сравнението на двете поредици ще е почти във всяко изречение, така че ако смятате това за грешно, откажете се от четенето на това ревю СЕГА!/

Признавам си, че не бях чела нито едно ревю, нито една анотация, не бях гледала и все още не съм трейлърите на филмите, още повече самите тях (сега вече имам това желание хаха, още повече, че режисьор е Крис Кълъмбъс, чието дело са и първите три филма за Хари, случаЕнос?! Не мислА! :D). Просто знаех, че там някъде има някаква поредица за Пърси Джаксън, в която има прекалено много моменти, които могат да ми напомнят за Хари или да го копират, казано по друг начин.
Няма да говоря по същество за всяка от петте книги от тази поредица, тъй като това ще ми отнеме вероятно дни писане, а и въпреки че страдам от писмена логорея (има ли си отделен такъв термин!?), все пак не желая да превръщам този пост в роман, готов за публикуване.
По същество, Мери, по същество!

Гръцка митология, много история, много опасности, страшни приключения, малко богове, един титан, един глупавичък, неадекватен, но невероятно сладък главен герой, една умна и наперена млада дама, гооооляма доза късмет, един готин сатир, един кентавър и още десетки, десетки герои, които се впускат в спасяването на света. И докато Хари се опитва да спаси само магьосническият свят, то тук вече говорим за истинския свят, този, в който ние живеем и изобщо не предполагаме, че гръцките божества живеят на 600-тния етаж на Емпайър Стейт Билдинг. Ех, тези американци! Всичко се случва само там. Но това е друга тема на разговор хахаха

Няколко думи за Пърси все пак – аналогията с Хари е абсолютно неизбежна, защото отново имаме едно малко момче, макар и само с година по-голямо от Хари, когато разбира какъв е всъщност. Едно малко момче, което привлича белите, и което има странни способности, сънува още по-странни сънища и изживява мноооого по-странни дни. Веднъж, разбрал с какво си има работа, Пърси остава леко тъпичък, в 90% от случаите нищо не разбиращ и тотално объркан хлапак, когото единствено невероятният късмет и една нахакана девойка – Анабет, спасяват. А не беше ли така и с Хари – късмет, късмет, Рон, Хърмаяни и пак късмет. А, да, и тук си имаме трети герой – сладкият и толкова любим мой Гроувър.

Имаме си и злия Волдемор, няма да ви казвам кой е той, защото все пак е част от изненадите в книгата. Имаме си и един подъл шпионин в лагера на добрите (тук правя аналогия с Драко Малфой, макар че той си беше в лагера на лошите и не точно шпионин, но все пак). Отделно от това си имаме и мнооооожество герои, разделени в различни хижи (малко повече от 4-те дома в Хогуортс), според това, които са божествените им родители. Под божествени имам предвид Зевс и сие. Все пак за гръцка митология си говорим 🙂

И в крайна сметка, приключенията на Пърси Джаксън толкова ме грабнаха, че се върнах към прочита си на ‘Човек на име Уве’ чак след третата книга от поредицата. След Уве отново подхванах Пърси и с една временна пауза, посветена на ‘Къща от стъкло‘, вече съм на втората книга от втората поредица, посветена на Пърси и героите от Олимп, за която поредица ще посветя отделен пост (и в която вече не намирам никаква аналогия с Хари, но пък, хей, Джей Кей, взаимствай и ти малко идеи хахаха Но да кажем, че Фантастичните животни са стъпка в правилната посока 😉 Уф, пак се отплеснах 😂).

♦♦♦

Харесвам ужасно много стила на писане на Рик Риърдън. Едновременно е лежерен и незатормозяващ, хаплив и разговорен, лек и в същото време поучителен. Няма излишни описания (поне в тази поредица, защото малко се изтормозих със следващата хаха), които да дразнят читателя, бавейки действието. Напротив, действието е шеметно и всяка страница е същински ураган от събития, които помитат читателя. Приключенията се редят едно след друго лавинообразно, а краят на всяка книга не ти дава друг избор, освен да започнеш следващата. Поне при мен беше така.
Хареса ми много забърканата каша, вдъхновена от Хари (ако каже друго Рик Риърдън, значи лъже😂 ) и базирана на гръцката митология. От книгите за Пърси макар и леко повърхностни на пръв поглед, книги за тийнейджъри, всъщност можеш да извадиш много поуки. Затова, че красотата е да намериш това, което ти подхожда; че да си силен и красив не е достатъчно, за да си добър, а дори напротив – понякога простотата, с която разбираш или не разбираш света, е привлекателната ти черта.
Oсвен всичко друго, успях да попълня и пропуските си от гръцката митология хахахаха
Майтапът на страна, но се оказа, че в сърцето ми наистина има място и за Пърси и неговите приключения. В никакъв случай няма да измести Хари и в никакъв случай не вярвам, че поредиците за Пърси Джаксън ще се превърнат ежегодна традиция (може би, защото ги чета на стари години хахаха), но определено тези книги, както и на първо място Хари Потър, ще попаднат в полезрението на дъщеря ми, в момента, в който четенето се превърне в нещо повече от разгръщане на книжки и мучене при вида на пеперудка някъде по страниците ахаха

♦♦♦

Ако сте като мен и дълго сте се колебали или нещо ви е спирало от това да прочетете книгите, съветът ми е да започнете с не много големи очаквания и да си дадете време. Въпреки, че ги няма завъртяните сложни сюжетни линии, които Джей Кей умело “рисува” в книгите за Хари, и въпреки че на моменти събитията около Пърси Джаксън са толкова предвидими, че чак прозрачни, съспенс има и определено огънят на интереса гори до последната дума на последната книга. Когато прочетох петата книга, всъщност усетих познатата празнина, която имах и след края на Хари Потър. Сякаш нещо в живота ми наистина липсва, а не трябва. И тогава на помощ се притече отново Рали, която ме светна за втората поредица! Ама и аз съм един книжен блогър, просто думи нямам хахахах Дайте ми време, след месец-два, година-две-три може би ще се светна как се вършат нещата в тази сфера 😀
Но да, искрено се радвам, че Рик Риърдън се е вдъхновил, толкова че е продължил историята за Пърси с втора поредица от книги, а не просто сценарии за пиеси или филми. Джей Кей, хвърлих отново камък в твоята градина. С този отворен финал на Хари, Прокълнатото дете трябваше да е книга, а не просто нахвърляни реплики. Още не мога да простя тази изцепка (ревю за сценария на Хари Потър и прокълнатото дете – ТУК)

Толкова за Пърси и Хари, засега хахаха 2017 е определено годината на Пърси Джаксън и в никакъв случай няма да пропусна да отбележа мнението си и за втората поредица. С това темпо и безсънните ми нощи – къде заради детето, къде заради инсомния, мисля, че няма да е далеч в бъдещето този момент хахахах
През това време очаквам вашите коментари – обичам да дискутираме заедно различни книги, обичам различните мнения – не ги пестете! 😉

Усмивки, 
Мери 

 

Advertisements

4 thoughts on “Пърси Джаксън и Боговете на Олимп :: Моето мнение за цялата поредица

  1. Ох, сбърках нещо с бутоните, както и да е. Исках да кажа, че ме амбицира да дочета всички книги за Хари Потър, защото (признавам без бой) съм чела само първата и все отлагах.

    Like

    1. Ауууу! КРАЙ! хахахаахха Тя първата е най-тъпата и най-детската хааха
      Хари е любов! Но може би, защото я прочетох, когато бях малка и ми повлия доста. Не съм сигурна на тези години, ако се сблъсквах за първи път с него дали щеше да ми е интересен хаха

      Liked by 1 person

  2. ❤️❤️❤️ не знам дали ще ми хареса тази поредица, но Мери така пишеш, че ме караш да прочета всичко, за което си писала❣️
    Пишеш със зашеметяващ заряд 😊. Удоволствие е да те чета 😘.

    Liked by 1 person

    1. Всеки път ме изчервяваш! ахахах И все пак мисля, че тази поредица ще ти допадне. За втората – вече не съм сигурна хаха

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s