Малката билкарница в Монмартър :: Донатела Рицати

Имам слабост към френските и италианските романси. А този е абсолютна смесица и само корицата и опияняващия аромат на лавандула са ми достатъчни да му дам 5 от 5.
Е, все пак и го прочетох 😉

ИЗДАТЕЛСТВО: СофтПрес
СТРАНИЦИ: 432
МОЯТ РЕЙТИНГ: ♦♦♦♦♦
НАКРАТКО: Чувствена история за откриването и преоткриването на себе си; романтичен разказ за преодоляването на огромна мъка, която се води до катарзис на личността

Когато започнах книгата за пореден път се запитах – как така у мен попадат все четива, в които смъртта висне като черен облак над всяка страница?!? С напредването на бременността ми, страхът от летален край се увеличава всеки ден и имам чувството, че навсякъде виждам катафалки, погребални агенти и гробища… Факт, само вчера видях три катафалки в рамките на 10 метра о.О
Отплеснах се пак хаха
И тук основната сюжетна линия е завъртяна около преодоляването на една смърт, но не каква да е, а смъртта на единствената ти опора в живота. Смъртта на любовта на живота ти и то толкова скоро, колкото никога не си очаквал да се случи. Нещо, което отново ме кара да не приемам за даденост това, което имам в живота, а да му се наслаждавам по-често; не, всъщност ежеминутно.
Виола е една объркана млада дама, която цял живот търси своето място под слънцето, бунтарка, която не се дава лесно на традициите в семейството и, която е наясно, че всъщност иска да бъде отделен индивид, който ще остави следа. Когато мъжът й умира, тя пропада толкова дълбоко, че започва един нескочаем път в търсене този път на светлина, към която да заплува, за да преодолее погълналата я мъка.
В интерес на истината нещата се случват прекалено бързо, макар книгата да е доста дебела. Още в първите страници вече е ясно каква е фабулата, ясни са основните действащи лица и взаимовръзката им. Ясен е дори финалът. Изобщо предсказуемост в пълна сила. Но това, което ме плени е чувствеността, с която е написана книгата. Поражда много емоции – от тъга до радост. Разплакваше ме, усмихваше ме и ме караше да се вълнувам с всяка страница, дори знаейки какъв е краят. Той е просто неизбежен, twist-ът преди него беше малко зле измислен, но го очаквах и него.
В книгата ме грабна и нещо друго, което пък отвори очите ми и погъделичка любопитството ми към една друга тематика – природолечението, маслата и билките като лечебни и козметични продукти; както и към ирисотерапията – като начин да прочетеш миналото, което никога не си знаел, че съществува. Беше ми изключително интересно да чета за различните начини да сътвориш натурална козметика или как да смесваш масла за постигане на различни резултати. Толкова много ме плени тази част от книгата, че два дни след като я прочетох забелязах, че в квартала ни има малко билково магазинче!!!, покрай което иначе минавам всеки ден и е останало невидимо за очите ми до този момент. Задълбочеността на авторката в природолечението и ирисотерапията придава на книгата един по-мистичен облик, който я прави интересна въпреки предсказуемостта. И пак въпреки нея – има много място за развихряне на въображението. В главата ми (до последните 100 страници) се въртяха най-различни сценарии за различните сюжетни линии и тяхното развитие до финала.

“Малката билкарница в Монмартър” е лежерно четиво, което ви потапя в непознатата атмосфера на Париж, извън нагъчканите с туристи основни маршрути. Запилява те някъде из тесните улици на френската столица, които на мен така силно ми липсват. Показва ти Париж толкова романтичен, колкото може да бъде само, ако състоянието на душата ти позволи на иначе един метално-каменен град да те покори. Защо го казвам? Защото Париж не е впечатляващ град откъм архитектура, поне не за мен, но е запленителен с атмосферата си – с романтиката, която витае във въздуха; с малките си тесни улички с още по-малки и тесни ресторантчета и кафенета, в които усещаш дъха на седящите на съседната маса; с ароматите на френската кухня, които дразнят носа и небцето ти; с елегантните, винаги облечени по един типичен начин (който може да бъде наречен само френски) жени, които кръстосват магазините с вечната цигара в ръка. Изобщо Париж е любов и всяка книга, която ме връща там, автоматично отива в класацията ми за любими книги.

Ароматът на лавандула, който пък се носи от страниците на книгата, е само допълнителен бонус към красивата картинка, която рисуваш в главата си, прелиствайки и поглъщайки страниците.

 

Усмивки,
Мери