Unboxing :: BOPS / September 2017

Откога чакам да напиша това заглавие, ако знаете хахаха Козметичните кутии отдавна не ме впечатляват с кой знае какво и затова много отдавна спрях да ги поръчвам. Е, позатрупах се и с доста излишна козметика, та това беше и друга причина, поради която реших, че не е нужно да харча всеки месец по 15-20 евро за кутия, вместо да си купувам каквото ми харесва.
С книгите обаче НЯМА как да се затрупаш с излишни! Те са това, което мога да купувам постоянно и винаги трябва да имам опции за нови книги за четене. Затова изключително ме хвана яд, че живеех в чужбина и не можех да си поръчам някоя българска книжна кутия (не, че те са много 😉 )

BOPS_September2017_Unboxing

Continue reading “Unboxing :: BOPS / September 2017”

Advertisements

‘Сутрешно кафе в Рим’ :: Диего Галдино

Съквам яко в ролята си на блогър на всякакво равнище. Ако го правех за пари, щях да съм бедна като църковна мишка. Но, слава Богу, пиша само за хоби. Лошото е, че ми липсва. Липсва ми писането и изразяването на мисли онлайн. Банално, но факт. И вместо като една примерна болна мама, да поспя, докато също болното ми дете спинка, си направих чаша ментов чай и подхванах да пиша едно много отрицателно ревю.
За една книга, която ме грабна с корицата и ме разочарова с липсата на писателски талант. Историята сама по себе си не е лоша, но бездарието на автора, ме докара до там да чета на сила почти месец, за да разбера за какво иде реч.

ИЗДАТЕЛСТВО: Кръгозор
СТРАНИЦИ: 248
МОЯТ РЕЙТИНГ: ♦
НАКРАТКО: Кафе, Италия, един объркан влюбен италианец, една мистериозна французойка…и все пак посредствен авторски стил

MorningCoffeeInRome

Continue reading “‘Сутрешно кафе в Рим’ :: Диего Галдино”

Една легенда, която никога няма да умре – Фреди

Нужно ли е да споменавам кой Фреди??? Той е един и единствен. За мен! Винаги и завинаги. Днес щеше, всъщност днес НАВЪРШВА 71 години. Защо в сегашно време? Защото той е още тук и винаги ще бъде. Гласът му е в главата ми по цял ден, песните му звучат дори в този момент и ще звучат винаги, докато и аз съм тук.
Фреди Меркюри е легенда, не просто, защото умира в златните си години, а защото е оставил безценно наследство след себе си. Затова и днешният пост е посветен на него – на човекът, с чиято музика съм зачената, родена, откърмена, израстнала. Човекът, чиято музика всеки трябва да е чувал; човекът, чийто глас всеки трябва да разпознава. Човекът, който живя и си отиде, но остана завинаги.

Live Aid Concert - Wembley Stadium
PhotoCredit: http://www.hdwallpaper.nu

 

Continue reading “Една легенда, която никога няма да умре – Фреди”