‘Произход’ :: Дан Браун

Когато говорим за Дан Браун просто не мога да се дистанцирам от пристрастеността И пристрастността си към него. Така че, ако сте очаквали да оплюя ‘Произход’, просто няма как да се случи. Още повече, че за мен това е най-добрата книга на Браун досега. Личи си колко много усилия и време е инвестирал в нея и крайният резултат е вълнуващ, провокиращ, завладяващ и потрисащ. Изобщо всичко, което можеш да искаш от Дан Браун, че и повече.

Издателство: Bard publishing
Страници: 528
Моят рейтинг: ♦♦♦♦♦
Накратко: Вълнуваща, провокираща, завладяваща и в същото време толкова истинска.

OriginDanBrown

Началото на книгата поставя съвсем ясно основната сюжетна линия, която романът следва – противопоставянето на наука и религия. Да, да, отново! Това е лайтмотивът в романите на Дан Браун с главен герой проф. Робърт Лангдън и този не прави изключение. В началото и аз си помислих: Ох, пак същото! и гледах доста скептично на нещата. Поредната позната история, поредната красавица с небивал ум (макар и май най-глупавата от всички досега хахаха), поредният голям сблъсък между учени и религиозни водачи, поредните гонки между добри и лоши, мистериозно убийство – рецептата на Дан Браун е ясна. Но с напредване на действието започват разликите с останалите романи. Този път авторът стига мноооого далеч и книгата му е най-истинската от всички досега. А в написаното не просто прозира, а направо те заслепява бъдещето на нашия свят, колкото и да не ми се иска да вярвам, че ще дойде толкова бързо.
Действието в романа се развива в Испания и то по-точно в Барселона, с кратки отскоци до арабската пустиня, до Будапеща, една вълнуваща нощ в Билбао и музея Гугенхайм, но като цяло е толкова детайлно описано местонахождението на всяка една сцена, която се разиграва, че ми се прииска максимално скоро да посетя Испания. Стилът на Дан Браун следва познатата динамика, макар описателните сцени да са много, не са досадни, няма причиняващи тежки въздишки излишни ретроспекции, дори, ако не сте чели първите 4 книги за проф. Робърт Лангдън, едва ли ще се объркате. Освен, ако никога не сте чували за прословутия часовник с Мики Маус хихи
Не знам защо, но държа да спомена, че ми харесва липсата на открита сексуална история в книгата, макар романсът и любовта, включително еднополовата (това е един от twist-вете в романа, които лично мен изненадоха), са засегнати .

Макар и над 500 страници, нито за миг не се отегчих, а напротив, изчетох ги за два дни и в края на книгата вече ми беше тъжно, че свършва. Финалът на историята е доста предсказуем, отново като за Дан Браун, а в последните 100 страници теорията ми за развитието на сюжета на края, започна все повече да се изяснява и – оказа се, познах кой за какво е виновен и кой за какво е невинен.
Трябва да си призная, че тази книга най-много ме накара да се замисля за бъдещето на човешката цивилизация, за моето собствено бъдеще и ме накара да се погледна отстрани. Видях себе си в не много очарователна осанка. Вероятно това, което казвам сега ви се струва напълно безсмислено, но не искам дори съвсем малко да издавам детайли от книгата. Ако обаче вече сте я прочели – вероятно разбирате какво имам предвид и няма да се учудя, ако кимате с глава, защото се сте замислили за същите неща. Просто всичко се случва с неимоверно бързо темпо, и както се казва в книгата – ако някога напредването на цивилизацията е коствало хилядолетия, то днес се е свело до седмици, а вероятно дори до дни. Във всяко едно отношение.

‘Произход’ в крайна сметка не отговаря категорично на въпроса “Откъде идваме”, поне според мен. Но на финала посочва съвсем ясно и безгрешно “Къде отиваме”. И отговорът е наистина брутален, пронизващ, до някаква степен обезпокояващ, макар и да видях дори лек лъч надежда. Но не по-малко важно е, че отговорът е всъщност очевиден.

Смятам, че книгата е едно от заглавията на годината и в личната ми класация, се нарежда на първо място. След това се нареждат романите на Фредрик Бакман.
Кои са вашите книги на годината?

Усмивки, 
Мери

 

 

Advertisements

One thought on “‘Произход’ :: Дан Браун

  1. Поредното страхотно ревю, което ме кара още веднагически да започна с “Произход”, но първо ще трябва да прочета “Ад”, че ми се иска хронологично да ги карам. Тази тема ми е много любима и отсега съм убедена, че книгата много ще ми хареса и на мен.
    Прегръдки, прекрасно Мери ❤

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s