Всичко освен книгите :: ТАГ

Три нощи не съм спала, но днес получих внезапен порив да пиша. Дълго се чудех какво, тъй като не ми се правят снимки хахаха И реших да използвам вече готови такива… въпросът беше да ги навържа с пост хахаха
Сетих се, че Рали ме тагна преди няколко дни в този ТАГ и макар да е втори пореден, реших все пак да го направя днес. Планирам за вбъдеще да разширя леко тематиката на този блог, като по-често ще си споделям музикалните си предпочитания и ще правя ревюта на филми, които съм гледала (не говоря за нови филми, а разни по-стари такива, които може и да не са толкова популярни)

Ultimate Harry Potter TAG

Има-няма 15 години откакто прочетох първата книга за Момчето, което оцеля (добре, де 16! 2001 година беше издаден в България първият роман). Хари обаче се превърна в настолната книга за мен. До ден-днешен се вълнувам като малко дете, когато гледам филмите или започвам книгите (един път в годината задължително се правят маратони – първо книгите, после филмите). До ден-днешен телефонът ми звъни с началния саундтрак на филмите.
Изживях тийн годините си в един прекрасен магически свят и си спомням как се дърляхме вкъщи кой ще прочете първи книгата. Обикновено аз го правех, защото четях най-бързо, но след като и майка ми и брат ми прочетяха и последната страница, аз подхващах наново – бавноооо, славно, напоително! Така обичам да чета Хари – дума по дума, запетайка след запетайка. Наслаждавам се на всяка магия, представям си образно всеки миг. Истинско блаженство.

Буря над Прованс :: Фредерик д’Оналия

Интересно четиво, което приключих малко отдавна, за да съм сигурна в детайлите, но историята и развитието й, на фона на лавандулови полета, осветени от залязващо слънце, заслужават дори втори прочит.

 

ИЗДАТЕЛСТВО: Enthusiast
СТРАНИЦИ: 227
МОЯТ РЕЙТИНГ: ♦♦♦♦
НАКРАТКО: Интригуваща история за човешките ценности, жаждата за власт и кое е важно в един живот, в който нагледно имаш всичко. 

‘Човек на име Уве’:: Фредрик Бакман

Ако мога да опиша една книга като човешка и истинска, като отражение на душата ми в последно време – това определено ще е ‘Човек на име Уве’ на Фредрик Бакман. Много силна книга, с много истинско послание, което докосва цялото съществувание на един човек. Една книга, която ме разсмя и ме разплака. Една книга, която трябва да се чете бавно, смислено и замислено.

ИЗДАТЕЛСТВО: Ciela
СТРАНИЦИ: 295
МОЯТ РЕЙТИНГ: ♦♦♦♦♦
НАКРАТКО: Истинска, докосваща, завладяваща

‘Къща от стъкло’ :: Лен Влахос

Една книга, която ме накара да се ядосвам, да се замисля за нещата от живота и ценностите, да се разплача, да се усмихна и, която ме остави с доста противоречиви чувства. По-скоро към моя живот, отколкото към самата книга.
Книга, която се чете бавно, за да успееш да вникнеш в нещата, но която ме кара да продължавам да чета, въпреки желанието ми да си запиша час за ЯМР.

 

ИЗДАТЕЛСТВО: Егмонт
СТРАНИЦИ: 360
МОЯТ РЕЙТИНГ: ♦♦♦♦
НАКРАТКО: Интригуващо, объркващо, оставящо бушуващ океан от емоции