Фазата на предпочитанията ми към политическите трилъри продължа и съвсем естествено реших след “Къща от карти”, да продължа с втората книга от поредицата – “Да изиграеш Краля”. Още в началото на това ревю искам да кажа, че очакванията ми бяха мноооого по-различни. Реално двете книги нямат прекалено общо освен главния герой. И донякъде от значение е предисторията на встъпването му в длъжност. Но дори и без да сте запознати детайлно с начина, по който Франсис Ъркарт се домогва до властта, може да четете спокойно втората част. Сюжетът е коренно различен.
ИЗДАТЕЛСТВО: Сиела
СТРАНИЦИ: 248
МОЯТ РЕЙТИНГ: ♦♦♦♦♦
НАКРАТКО: Стилът на Майкъл Добс е завладяващ, а книгата, макар и по-слаба от предходната, вълнува до последната страница
Както споменах, очаквах съвсем друго. Малко останах разочарована от факта, че събитията от предходната книга са напълно загърбени. Но пък от друга гледна точка, ми хареса, че авторът застъпва нови сюжетни линии, въвежда нови герои, коментира нови обществено значими теми. Изобщо всичко, освен познатия ни Ъркарт, е ново.
Книгата лично аз смятам, че е по-слаба като завръзка от предходната. Действието отново на моменти е прекалено протяжно, но явната идея на Добс е да изгради абсолютно детайлно-образна картина в съзнанието на читателя. Авторът настоятелно иска да си представим всяка тухла, всеки завой на всяка улица, която описва в книгата. И, в крайна сметка, начинът по който умело го прави, на мен ми допадна и бях в състояние да чета, но и в същото време да “гледам” филм. Разбира се, имам предвид в съзнанието си.
Отново имаме внимателно премерена бруталност в действията и разговорите, а сексуалните сцени са по-скоро гъделичкащи въображението, без да навлизат в порно детайлност. Нещо, което отново ми допада, предвид факта, че в много подобни книги сексуалността е на ниво хард порно и по-скоро дразни и за мен лично е явна показност на неуважение към читателя. Все пак, ако искам да чета порно романи, ще си чета такива, а няма да се занимавам с четива, които смятам за по-сериозни. Идея си нямам защо отделих толкова внимание на тази тема, но за мен беше важна, тъй като в романа има една сюжетна линия, която дори в 21 век все още създава болезнени и крайни спорове. А не би трябвало. Повече няма да издам, защото не искам са спойлвам, ако не сте чели книгата.
Интригите в книгата са на много високо ниво, авторът умело използва едновременно писателския си талант (който аз намирам за великолепен) и познанията си за конституционната и политико-монархическа система във Великобритания, за да пресъздаде една жива история, за да те накара едновременно да мразиш и да се възхищаваш на главния герой, да симпатизираш на “жертвите” му и да презираш желанието му да властва над всеки и всичко, въпреки че вече е на власт.
Финалът на книгата беше изненадващ за мен, предвид края на първата част. Едновременно с това е учудващо удовлетворяващ, но и веднага ме накара да се запитам: добре, де, а третата част за какво е? Интересът ми е все още голям, въпреки че сега вече нямам абсолютно никакви очаквания за последната част. Майкъл Добс умее да те поставя в шах с пешката, и го прави толкова елегантно, че просто отиваш и купуваш следващата книга хахаха Което смятам да направя съвсем скоро. Давам си 1-2 книги време за разнообразяване и подхващам “Последно раздаване”.
ПС: Между другото, започнах да гледам и сериала на Netflix с Кевин Спейси, но, за съжаление, изобщо не ме грабна. Да, виждах познати елементи от книгата, но фактът, че американците отново са взели нещо красиво и са го превърнали тъп блокбъстър, ме подразни откровено. Режисьорското хрумване за развитие на сюжета чрез лични обяснения на главния герой на “4 очи” с камерата, също не ми хареса. Да, в пъти по-удобно е (особено за глупавите американци) да се вникне в развитието на действията, но за мен лично е по-скоро неадекватно, тотално не на място и излишно. Едва догледах първата серия и нямам никакво желание да продължа по-натам. Така, че ще си търся друг сериал хахаха
Усмивки,
Мери
mrsmidnightreader.wordpress.com 